Как реагира един еврокомисар, като чуе колко са пенсиите и заплатите в България

България не е изправена пред риска от инфлация след въвеждането на еврото, казва еврокомисарят по икономика Паоло Джентилони

събота, 02 декември - 11:49

 

Той е човекът, който знае всичко за икономиката на Европа. Как реагира един еврокомисар, когато чуе колко са пенсиите и заплатите в България? Как отговаря на въпроса – кога ще ги стигнем германците? Може ли да ни гарантира, че в началото на следващата година ще влезем в еврозоната и ще поскъпнат ли горивата, ако руският петрол изчезне от пазара през март. Отговорите от бившия премиер на Италия и настоящ еврокомисар по икономика Паоло Джентилони в ексклузивното интервю пред Марина Цекова по Нова телевизия.
 
Комисар Джентилони, благодаря Ви, за отделеното време. Работили сте като журналист – какъв би бил въпросът, който никога не бихте задали на един еврокомисар?
 
Никога не бих попитал дали е по-добре да бъде еврокомисар или национален политик, защото самият аз нямам ясен отговор.
 
От това съдя, че Ви липсва Италия.
 
Харесват ми двете длъжности, но те са много различни. Европейската комисия е място, в което човек се занимава с много интересни документи, досиета, научава много неща наистина, обаче изпуска горещата политика, която е основата на националната политика. Различни неща са и човек не трябва да избира едно от двете. Мисля, че съм привилигирован да имам опит и с двете.
 
Радвам се, че Вие сте тук в качеството си на еврокомисар, защото българите имат много очаквания към Вас. И най-вече - кога България ще влезе в еврозоната. Ще бъдем ли приети в началото 2025, което е и обещанието на българското правителство?
 
Това е един много добре установен процес. Трябва да е съвсем ясно, че това е в интерес не само на България, но е в интерес и на еврозоната, и Европейския съюз. Следващия месец ще отпразнуваме 25-та годишнина от въвеждането на единната валута. Първоначално започнахме с 12 страни, а сега са 20 страни и скоро ще бъдем 21. Критериите за приемане се основават върху конвергенцията на четири различни елемента. За да го кажем по-просто: едното е обменният курс, другото е размера на лихвения процент, третият е състоянието на фиска – публичните финанси, дълговете и дефицита, и последният елемент е инфлацията. България се справя много добре с три от тези четири елемента и ние очакваме следващата пролет да измерим в каква степен инфлацията в България съвпада с очакванията на европейската зона, което е  последният елемент, който България трябва да изпълни
 
Финансови експерти в България са категорични: Европа вече знае, че България няма да може да изпълни критерия за инфлацията.
 
Наясно съм, че това е предизвикателство, но мисля че, никой сега не може да изключи или да бъде сигурен по този въпрос. Между другото, ако погледнем какво се случи в предишните две години, ще установим, че прогнозата никога не е била твърде точна по отношение на инфлацията. Винаги със закъснение откриваме как инфлацията се ускорява. И даже бяхме изненадани вчера в каква степен инфлацията се е свила в еврозоната, сега е 2,4%, а цел за инфлацията е 2%. Тоест тя наистина бързо се свива. Нека да видим какво ще е развитието за България и дали това предизвикателство ще бъде преборено през пролетта. При всички случаи ще бъде постигнато. Ние не обсъждаме дали България ще влезе или няма да влезе в еврозоната. България ще влезе в еврозоната. Първи януари следващата година е част от резултата за критерия с инфлацията за следващата пролет. Никой не е наясно какво ще се случи.
 
Вашето лично мнение - по скалата от 1 до 10 – какъв е нашият шанс да влезем в още следващата година в еврозоната?
 
Мисля че, не следва да си играем с процента на шанса. Трябва да работим и да обясним на обществото колко е важно да влезе България в еврозоната. Важно е, разбира се за туризма – очевидно е. Важно е за инвеститорите, защото е по-лесно за тях да инвестират, когато използват единната валута – еврото. Важно е, защото Вие влизате, от гледна точка валутната политика, в залата, в която се взимат решенията, което малко или повече е залата на Европейската централна банка. Тоест има много предимства. А, честно казано, недостатъците, които са се наблюдавали в някои страни, не средносрочно, а краткосрочно, заради промяната на валутата – ето в моята собствена страна, в Италия, имаше недостатъци. Но тези недостатъци са много по-малко за България, защото обменният курс вече е ясен. Не се налага да правите странни сметки, както ние, италианците, бяхме принудени да правим. Вие не сте изправени пред риска от инфлация след въвеждането на валутата. Това в общи линии е много добра новина и за България и за Европейския съюз и смятам, че ние трябва да подкрепим този процес.
 

istock
istock
Знаете, че хората в България са относително скептични по отношение на еврозоната и скорошно проучване показа, че повече от половината българи не искат страната да влезе във валутния съюз. Една от причините е, че хората се страхуват как всичко ще поскъпне. Това вярно ли е?
 
Не. Не е. Първо, ако разгледате опита, който имат други източно европейски страни или прибалтийските държави, ще видите, че там не се наблюдава увеличаване на инфлацията. Освен това България е по-подготвена от тези страни, защото от дълго време тя е част от банков съюз. Смятам, че процесът за смяна на валутата ще бъде много по-лесен в България, отколкото е бил в други източноевропейски държави. Абсолютно необосновани са тревогите за високата инфлация. И са обосновани очакванията, че с еврото българските услуги, туризмът и инвестициите ще укрепнат.
 
И все пак - ако все пак не се справим с инфлацията, смятате ли, че Европейския съюз би направил изключение за България. Да промени правилата?
 
Не, не мисля, че това е в интерес на когото и да е. Вярвам, че трябва да работим заедно, разбира се, имаме общ интерес да запазим този процес не като политически процес, в който някоя страна може да каже “да” или “не”, това е процес, основаващ се на правила, и съм напълно уверен във факта, че България ще изпълни изискванията за стабилност на цените. Единствената въпросителна е дали България ще успее да покрие критериите още през пролетта или по-късно – няколко месеца по-късно или след година. Това няма да промени фундаментално уравнението. Нека да се надяваме, че предизвикателството да бъде постигнат критерият през пролетта все още може да бъде постигнато.

Асен Василев: Цялостната философия на проектобюджета за 2024 година е да не продаваме евтина работна ръка

Да поговорим за Шенген. Обсъжда ли Европейската комисия варианта България и Румъния първо да влязат в безвизовия съюз с международните си летища и едва месеци по-късно със сухопътните си граници?
 
Не, ние в Европейската комисия цялостно подкрепяме очакванията на Румъния и на България да влязат в Шенген. Въпреки сериозната ангажираност от страна комисията, има опозиция от една или две държави-членки. От наша гледна точка тази опозиция не се основава на реалността на правилата за Шенген. Ние трябва да продължим да оказваме натиск. Но тук е съвсем различно от присъединяването към еврото – там има система, основаваща се на правила, ако постигнете конвергенция, влизате в еврозоната, когато я постигнете, влизате в еврозоната. Но по отношение на Шенген, разбирам разочарованието на българското общество, тъй като тази история вече продължава твърде много години. Това, което ние правим като Европейска комисия, е да оказваме натиск. Трябва да убедим някои от нашите държави-членки. Две от тях.
 

istock
istock
Мислите, ли че ще стане скоро?
 
Текущото испанско председателство и предстоящото председателство на Белгия - те са много активни по въпроса. Затова смятам, че в рамките на няколко седмици, може да е възможно. Но не е в нашите ръце. Зависи от възможността да преодолеем опозицията на някои държави-членки.
 
Срещнахте се с финансовия министър, Асен Василев, тук в България. Той каза ли Ви, че от следващата година, в неговия бюджет, минималната заплата ще бъде 470 евро, а минималната пенсия ще бъде 290 евро. Какво мислите за тези числа? Смятате ли, че е достатъчно?
 
Честно казано, ние не сме обсъждали подробности относно бюджета на България, тъй като Европейската комисия не навлиза в подробности за бюджета. Ние единствено следим крайния резултат по отношение на дълговете, дефицита и разходите. И от тази гледна точка, българският бюджет е съвсем в линия с европейските препоръки и очаквания, също и във връзка с влизането в еврозоната. Разбира се, числата, които Вие споменахте, са различни от числата, които можем да видим за същите показатели в други европейски държави, където минималната заплата и минималната пенсия са по-високи. Тук ключовият въпрос е до каква степен тази разлика е сравнима с разликата за разходите за живот и така нататък. Това е нещо, което националните власти, могат да измерят по-добре отколкото ние. Това, което ние можем да кажем, е, че процесът на увеличаване на стойността на брутния вътрешен продукт на глава от населението или с други думи колко богати са българите след приемането на България в Европейския съюз досега. Този показател се е увеличил невероятно. Само ще спомена една стойност – когато България влезе в Европейския съюз, брутният вътрешен продукт на глава от населението беше 40% от средното за европейския съюз - 40% не от най-богатите, не, спрямо Люксембург, но от средното за Съюза. Сега този процент е 67% от средния за Съюза. Тази разлика между средния БВП на глава от населението за българските граждани и средния за европейските граждани все още не е преодоляна. Такава разлика съществува, но тази разлика намаля драматично в последните 17 години. Други страни запазиха стабилността си, да, те са по-богати, но със сигурност те не са увеличили стойността на брутния вътрешен продукт, нито богатството си по начина, по който България е направила. България има да извърви още път, защото 67% от средното не е достатъчно.
 
А колко е достатъчно?
 
Мисля, че България, в близко бъдеще, може да се доближи до средното за Съюза, но все още в страната има ръст, който е по-висок в сравнение с други европейски страни. Това също така се дължи и на факта, че България започна на много по-ниско ниво. Винаги има към какво да се стремим, но все пак не трябва да забравяме пътя, който го изминала страната от присъединяването си към Европейския съюз.
 

istock
istock
Говорейки за инфлация, как се справя България в момента? Защото хората все още имат чувството, че със заплатите, които получават, не могат да си позволят живота, който биха искали.
 
Как се справя България? Мисля, че успоредно с общото положение в европейските държави-членки. Наблюдават се страни с доста висок процент на инфлацията – четири пет шест процента. Но има и страни, в които инфлацията е близко до нула, тоест положеинето е диференцирано. Но отново нека да бъдем оптимисти и да не забравяме, че през октомври 2022 година средната инфлация в Европа беше двуцифрено число – беше 11%. Това беше момента, в който бяхме наистина уплашени. Беше ни страх от зимата. Беше ни страх от рецесия. Беше ни страх от това, че инфлацията безспирно ще нараства и ще направи невъзможен живота за хората с ниски и средни доходи. Мисля, че ние вече се събудихме от този кошмар, но все още трябва да подкрепяме домакинствата и покупателната способност.
 
В началото на разговора Ви попитах “Какъв е въпросът, който като журналист не бихте задали на някой европейски комисар?”, но на финала на разговора ни ще Ви попитам какъв би бил въпросът, който Вие, като еврокомисар, бихте искали един журналист да Ви зададе?
 
Ооо, ако питате мен – искам да ме попитате кое ми е любимото място в София.
 
Кое е то?
 
Площадът на толерантността.
 
Защо?
 
Има много символи. Много е хубаво е.
 
Много Ви благодаря за това интервю.


За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook, за да не пропуснете нищо интересно от Pariteni.bg

Източник: www.pariteni.bg